Практиките на гъвкаво работно време могат да предложат предимства както за работодателя, така и за работника или служителя. От гледна точка на  работодателя, работните часове могат да бъдат специално нагодени към организационните нужди или така, че  броят на работещите да намалява извън пиковите периоди, докато за работниците гъвкавата организация на работното време  може да е подходяща за  балансирането на техния професионален и личен живот.  

Особено за работниците в по-напреднала възраст въвеждането на гъвкаво работно време, например,  може да осигури съвместяване на професионалния, личния и семейния живот, тъй като те може би  имат задължение  да се грижат за други или  трябва да  провеждат медицинско лечение при здравословни проблеми.  Неуспешното справяне с тези напрежения може да  предизвика значителен стрес и отсъствия от работа. 

Последните промени в Кодекса на труда създават много по-широки възможности за въвеждане на гъвкави схеми на работно време и възможности за по-добро съчетаване на личния и семейния живот за работниците и служителите от всички възрастови групи.

Някои  примери  за  практиките на гъвкаво работно време, които да се имат предвид:

• Гъвкавите схеми, годишно осреднените часове, споделянето или поделянето  на работата могат да осигурят възможност на работещите за управление на баланса на професионалния и личния живот; 
• Установено е, че работата на непълен работен ден помага  при   прехода към пенсиониране;
• Уговаряне на гъвкаво пенсиониране  (напр. частично пенсиониране при непълен работен ден, съвместяване на пенсия и работа); и
• Работата от разстояние, работата от дома или на  работно място по-близо до дома намалява стреса от пътуването, помага за предотвратяване на умората и осигурява достатъчно време за възстановяване.